Постинги в блога
11.02.2011 20:09 -
По пълнолуДие
Посрещам пълнолуДието свое, под благостта окръглена на пълната луна.
Събирам в шепа думи.
Познато-непознати.
Думи скрити.
Останали недоизказани.
Очаквани и недочакани.
Спестени.
Неизречени.
Защо ли?!
За какво?!
До бяло светят пръстите ми стиснати. Това е то – пропуснах да ги изрека. От глупост ли, от гордост ли или от страх да не порежа някого... сега е все едно. Боли ме челюстта от нечовешкото усилие да озаптявам бесовете си.
Няма да ги пусна!
Завивам се по навик в скъпи спомени.
На топло.
В дълбокото.
Там, дето тишината е пропита с уханията на нощта. Където образи далечни и толкоз близки, в миг припламват и угасват в съсък. И ме намират в гъстото индиго, целуват ме и тръгват пак нанякъде... Помагат ми да не загубвам крехкото си равновесие в щедростта на пълнолуДието си. Обичам ги. Изпращах ги и ги посрещах. Посрещам ги и ги изпращам още... А те си тръгват и се връщат неочаквано. Понякога приличат на внезапна буря. Понякога присядат тихо в мрака. Сърцето ми навярно само може да отброява тихите им стъпки, които ми напомнят на капчука пролетен. Капчукът неуморно пазещ ритъма – чук-чук, чук-чук... Дали брои? Дали отмерва мигове?! А може би е влюбен в песента на своите си мисли...
А в моята глава нестройни звуко-мисли се гонят в дисхармония. Не мога и не искам да ги уловя. Оставям ги да скитат безпризорни. Да водят свойте битки. Да трупат белезите си. Да помъдряват. Да се завръщат в предродилни болки. Да ме болят и да се раждат.
По пълнолуДие.
02.01.2011 20:19 -
Не-случайно
Пише ми се. Пише ми се, та ми се плаче чак. А ръцете ми са изтръпнали. Едва ги усещам. Сякаш не са моите. Само една неуловима почти тръпка ми напомня, че имат нещо общо с мен. Опитвам се да раздвижа пръстите… получава се! А ми е трудно да пиша… пък ми се пише, та ми се плаче.
Просто е време за мълчание.
Мълчана ще съм докато съвсем натежа в бременността си от мисли…
Мисли гонени.
Мисли срещнати.
Мисли трудни.
Мисли бягащи.
Мисли пожелавани.
Мисли отричани.
Мисли мои.
Мисли чужди.
Мисли…
Мълчана ще ги срещам. Мълчана ще ги изпращам. Мълчана ще ги мълча. Мълчана ще ги пусна през мене… да ме намерят, да ме оставят и пак да се върнат. Чак тогава ще им кажа, че ги обичам. Ще ги пусна от мене. И ще ги изпращам… дълго… дълго… Ще ги изпращам и ще знам, че никога повече няма да ми се случат.
После луната ще е заприличала на мен.
Ще вием една срещу друга.
Изпращайки…
