Аз и Аз се гледаме яростно.

Хищно се дебнем, като вълци в мъгла.

Свирепо ръмжим, оголвайки зъби.

Схватка.

Кръв.

Кратка смърт.

Тишина.

Аз и Аз – танцуващи призраци –

сенки на изпепелени крила.

Аз и Аз – шизофренно-абсурдни

в пиесата на нощта.

Аз и Аз – жажда индигова –

нелечим мой кошмар в будността.

Внезапен гняв с пронизващ писък

се врязва в лоното на греха.

Аз и Аз – кънтящо отсъствие…

Неми думи.

Мрак.

Пустота.

Паметта – изнасилена блудница,

крие белега от душа.

стих!
Поздрави!

Много добър стих!
Майсторски написан. Браво!

Но това всъщност не е стих... само аз съм (в стихоплетството не ме бива)

Припомни ми за нещо от преди време и при мен се получи ето това :

Аз и Аз и Ти и Ти

Аз и Аз в изпънатите вени на небето
въртим се в пирует за кой ли път
пропуква се и стене пак сърцето
на Тази, дето птици я зовът
а Другата разумно боса тича
под вчерашния непрогледен дъжд
на обич непотърсена се врича
очите после пак ще я болят
а двете пишат Заедно пиеси
за Любовта пристигнала на сън
копнеят скрити зад безброй завеси
от облаците скитащи навън
Аз и Аз в неосъзнат сценарий
във вечно търсене на нещо но какво
куп хаотични мисли във хербарий
прегърнато от залеза дърво

Ти и Ти изгубен сред мечтите
където слънце пролетно блести
където ручей пее сред мъглите
и вятърът нашепва за преди
потъваш във водите бездиханен
докосваш с пръсти пясък и звезди
а после бързаш някъде нагоре
поемаш глътка въздух със гърди
усещаш се божествено пречистен
прозрял отново за пореден път
животът е от смелите измислен
а слабите – те пак ще преболят
Ти и Ти бездумно отразяван
в зеленото на нечии очи
отричано желан осъществяван
бъди свободен винаги лети

Аз и Ти осъдени на Вечност
на търсене до края на Света
ще оцелеем в синята безбрежност
и ще достигнем някога брега

Поздрави и Браво за споделените мисли!
Ели

думите ти казват "ние", макар че са в две души.

Благодаря ти.... :)
Всъщност незнам дали е "ние", но харесвам една мисъл на Ларошфуко, която май е подходяща по този въпрос :

Удоволствието в любовта е
да обичаш и всеки е по-щастлив,
когато сам изпитва страст,
отколкото когато я вдъхва другиму.

Спокойна нощ и поздрави от мен! :)
Ели

Спокойна и от мен. Тук ще бъда възпитан.

Много йезуитски е подходил Ларошфуко, Ели:))) Аз бих го перифразирала така: Удоволствието от страстта, която изпитваш, е в това да има с кого да я поделиш:)))

развълнува ме... много..