В скоби поставям мои бележки, вметки и разсъждения по текста – може да са интересни за някого. 

Текстът на Стан Гуч е взет от книгата му, издадена у нас под името: „Лабиринтите на подсъзнателното и паранормалното”, ИК „НСМ Медия” преводач: Антоанета Дончева – Стаматова. Текстът без скоби е цитат от горепосоченото място.

...

Въпреки нестихващия интерес не само към спиритизма, но и към всички паранормални явления, залял Европа и Америка през последните стотина и повече години, засега не се открива почти никаава по-съществена информация, нито за житейските истории, нито за историите на заболяванията на хората, притежаващи подобни умения. Следователно, на настоящия етап не разполагаме с конкретен отговор на ключовия за темата въпрос: какъв тип хора развиват паранормални способности?

Всевъзможните общества за паранормални изследвания и всякакви спиритически общности отдавна биха могли да извършат проучвания не само в национални, но и в интернационални мащаби за броя и естеството на различните екстрасенси, но за съжаление на този етап те не възнамеряват да се заемат с подобна задача. По тази причина в настоящата глава не можем да сторим нищо друго, освен да очертаем параметрите, по които би могло да тръгне проучване от подобен характер, както и да предложим някои изводи, до които то би могло да достигне.

(бележка на Аеиа – Всъщност, подобни  проучвания и изследвания са правени многократно и на много места. По една или друга причина обаче, на този вид изследвания не се дава гласност. Самото изследване на тези феномени отчита и т.нар „очакване” на изследователя, и неговата „вяра” и т.н. – защото отдавна е доказано научно, че изследователят влияе, съвсем буквално, върху резултата от изследването – каквото и да е то. )

Отделни личности с паранормални способности се появяват в силно религиозна среда. Друго обаче, подобно на мен самия, израстват в подчертано нерелигиозни условия. Противно на популярното (също религиозно) мнение, екстрасенсите не се намират само сред личностите, обрекли се на сексуално въздържание (каквито са светците) или сред отделни, ощетени от природата хора. Истината е, че някои от обладаващите подобни умения са с изключително силно изявена сексуалност – както ще видим от примерите по-нататък.

(бележка на Аеиа – някои от хората, които са се обрекли на сексуално въздържание, или брахмачаря по йогийски, също имат силно изявена сексуалност, просто не я прилагат, не я реализират в сексуален смисъл.)

Първото, което се натрапва на вниманието, когато става  въпрос за хора с паранормални способности, е пълното пренебрежение към систематизирането на този феномен. Лично на мен още преди много години ми хрумна, че преобладаващият процент в която и да е статистическа извадка за екстрасенси, групирани по случаен принцип (например медиуми), би съдържал силен уклон към левичарството – или лично  при тях, или сред най-близките им кръвни роднини. И досега продължавам да се питам как, имайки предвид ролята на лявото  и на лявата ръка в историята на окултното, на никого не му е хрумвало да направи подобна  връзка?!

(бележка на Аеиа – Всъщност, хрумвало е на много хора, много преди да се роди Стан Гуч. Неслучайно някои духовни учители държат учениците им да се научат да пишат и с двете ръце.)

Ще илюстрирам казаното със случай от моето собствено семейство. Лично аз не съм левичар, обаче брат ми беше. Имам племенница, която живее в Канада и с която отдавна бяхме изгубили връзка. Наскоро обаче тя ме потърси, та аз се възползвах от възможността , за да я попитам, дали някое от децата й не е левичар. И ето какво ми отговори тя в писмото си:

Най-голямата от трите ми дъщери, Триша, е левичарка.Когато беше малка, непрекъснато ми разказваше за някакви бледи облаци от сивкава мъгла които понякога я следвали. Никой друг не ги виждаше. Случваше се да я зърна, че тича към нещо, а когато я питах, ми отговаряше, че е мъглата. Когато започна  да израства често й се случваше да ме събужда посред нощ, за да ми съобщи, че на леглото й е седнал някакъв мъж, обаче тя не го познавала. Всъщност, тогава не беше чак толкова голяма – само на шест.

Освен директната връзка с левичарството, този пример (както и следващите, а също така и историята на Рут от десета глава) навежда на извода, че паранормалните способности са наследствени, което ще рече, че имат генетична, а не социална обусловеност.

(бел. на Аеиа: Моето скромно мнение по въпроса е, че Гуч тук има предвид случаите, когато тези способности се проявяват спонтанно, без подготовка и усилие. Защото иначе, при адекватно обучение, няма човек, който да не е способен да развие такъв вид способности. Просто едни са по-податливи, други по-малко – както и във всяка друга област. Един ще се научи да плува само от две влизания във водата, на друг ще му трябват двеста – но пак ще стане...)

Облаците мъгла, които е виждала дъщерята на моята племенница, напомнят силно  за „мъгливите хора” на Ена Туиг (виж по-нататък), а приседналата на леглото й фигура на връща към ранната фаза от случая на Рут.

Очевидно още от ранно детство екстрасенсът демонстрира силна връзка и предпочитание към всичко, което бихме могли да обединим като духовно (но не задължително религиозно!), и към всякакви начини за изява на въображението, вариращи от любов към природата и всички елементи от нея, през навлизане в света на свръхестественото и феите (което често се придружава от видения за свръхестествени същества посред бял ден), та чак до ярките и често пророчески сънища, лирически творби, разкази и картини, музика и разбира се, понякога и религиозни забежки. Вярно е, че на един етап от живота си почти всички деца регистрират някой от изброените или част от изброените параметри на поведение, но в случая с истински надарените става въпрос за изключително силен уклон (по-нататък следват и примери), който надживява детството и продължава и в зрелостта на човека.

(бел. на Аеиа: Важно за отбелязване! Всяко Дете е Творец, надарен с т.нар. паранормални способности. Месомелачката на обществото ни обаче успява да убие повечето дарби. Затова Талантът и Геният са толкова почитани навсякъде и винаги – защото са Сила, успяла да се реализира, ВЪПРЕКИ Месомелачката... Те са пряка демонстрация на прикривания от всички ни факт, че реално Духът е Определящото Начало...).

Някои от хората с изявени паранормални способности се превръщат в изявени творци (вече говорихме многократно за връзката между ясновидството и изкуствата). Тук ще се спрем само на двама от тях – Уилям Блейк и У. Б. Йейтс.

Уилям Блейк (1757 – 1827) е забележителен художник и поет прорицател. Роден е в сърцето на шумния и мръсен Лондон, близо до днешната метростанция „Ливърпул стрийт”. Израства в семейството на търговци, които са умерено набожни. Ясновидските му видения започват относително рано. Говори се, че за първи път зърнал Бог да го наблюдава през прозореца, когато е бил на четири години – случка, която безсъмнено го уплашила не на шега. Впоследствие се зареждат и други видения, които той приема с все по-нарастващо спокойствие, а роднините му – с все по-неистов ужас.

Когато е на осем или десет години, докато се разхожда в Лондон, зърва дърво, пълно с ангели. Друг път вижда ангели, разхождащи се сред група косачи. От пръв поглед се вижда, че макар и роден в центъра на Лондон, Блейк още от малък непрекъснато търси природата на южните части на английската столица.

„Всичко, което живее, е свято” – това е фраза, която се превръща в мото на целия му живот. ...

...

Цялата статия:


ЖИТЕЙСКИТЕ ИСТОРИИ НА ЯСНОВИДЦИТЕ (линк)